Тетралогията УМИРАЙ ТРУДНО
Умирай трудно (1988)
Реж.: Джон Мактиърнън
Първият филм от 1988 г. се превърна в емблема и еталон за всички полицейски екшън филми от 90-те. Може би във всеки филм, създаден след него от този поджанр има нещо от първообраза. Умирай трудно е крайъгълен камък в Холивуд и е това в киното за 90-те, което беше поредицата Мръсният Хари за 70-те и 80-те. Екшънът в Умирай трудно, режисиран от Джон Мактиърнън е знаменателен за времето си – брутален, бърз, с много каскади, с много стрелба и пироефекти. Може би оригиналното в този филм е не толкова самият екшън (все пак и филмите от 80-те бяха доста брутални и кървави), а кинематографията, ходът на действията и – за мен най-важното – изграждането на персонажите и второстепенните герои.
Джон Маклейн (Брус Уилис) е безцеремонен, енергичен, грубичък и забавен. На първо четене – американски герой - клише, но в контекста на филма и при взаимодействието си с останалите герои получаваме персонаж, превърнал се в нарицателен за Холивуд.
Злодеят във филма – Ханс Грубер, изигран чудесно от английския актьор Алан Рикман („Робин Худ”, „Хари Потър”) за мен е един от най-оригиналните и готини гадняри в киното. Русият главорез, който тормозеше героят на Уийлис също се запомня.
Освен това във филма има и високи технологии, тъпи федерални, свежи майтапи и мощен взрив в края на филма. Комбинирано с добре изградените персонажи и отлично режисираните екшън сцени получаваме филм с неповторима атмосфера и оставил следа завинаги в киното, макар и да е в жанр, приеман за „несериозен”.
Тук идват продълженията.
Умирай трудно 2 (1990)
Реж.: Рени Харлан
Честно казано не донесе нищо ново – просто още от същото, но като че ли не съвсем. Липсваше атмосферата от предишния филм, макар и престрелките и каскадите да не отстъпваха. А и „лошият” (Уилям Садлър) не беше нищо особено.
Режисьорът е Рени Харлан, финландец, режисирал някои интересни филми – „Екзорсистът – началото” (2004), „Дългата целувка за лека нощ” (1996), „Ловци на мисли” (2004) - един не лош трилър. Не мисля да отделям повече време за този филм. Ако го изключим от контекста на поредицата, той ще е просто един сравнително добър екшън филм, с класическа екшън звезда и класически злодей.
Умирай трудно (с отмъщение) 3 (1995)
Реж.: Джон Мактиърнън
Тук вече имаме нов бисер от поредицата. Режисьорът на първия филм – Джон Мактиърнън се завръща - междувременно режисирал „Преследването на Червения Октомври” и „Последният екшън герой”, при това с подкрепление в лицето на двама страхотни актьори – британецът Джереми Айрънс и Самюел Джаксън. Самото присъствие на двамата дава голям тласък на филма... както и големият бюджет, разбира сеJ.
Формулата от първите два филма е леко променена – действието вече не е ограничено на една локация (небостъргач, летище). Вместо това екшънът препуска шеметно от място на място – Харлем, Уолстрийт, улиците на Ню Йорк, строеж на гигантски водопровод, футболен стадион и т.н.... Сценарият също изненадва – в началото злодеят е неизвестен, после се оказва, че това е братът на Ханс Грубер, който бе изпратен от Уилис в края на първия филм на малък полет от върха на небостъргача, и вероятно дошъл да търси кръвно отмъщение. Внезапно обаче се натъкваме на мащабен заговор поставил си за цел най-ценното на Америка – златото, а нашият екшън герой е само примамка!
Джереми Айрънс е перфектен като бивш високопоставен военен от армията на ГДР, кривнал по грешния път. Макар и да не съм го виждал в друг филм да стреля хладнокръвно по хора, Айрънс се вписва чудесно във филма. Просто добрите актьори са добри във всякакви роли. Образът му е плътен, колоритен и забавен.
Действието се движи сякаш на 78 оборота още от първите минути на филма. Сцените се сменят, героите постепенно си проправят път към главния Лош, за да го дарят накрая с Възмездието.
Третата част на поредицата е в пъти по-добра от втората и не по-лоша от първата. Все пак полицейските екшъни с леки комедийни елементи по това време вече са доста експлоатиран жанр (имаме Червена топлина, Танго и Кеш, Смъртоносно оръжие) и Умирай трудно 3 не успява да се превърне в крайъгълен камък в киното, но пък надхвърли сезонната еуфория и се превърна в класика и един от моите любими филми за жанра. Не е от филмите, които си вземам отвреме навреме от видеотеката, за да ги гледам за пореден път, но го гледам всеки път, когато го пуснат по някоя телевизия.
Умирай трудно 4
Реж.: Лен Уайзман
Влизаме в новия век, в компютърната ера, филмите с огромни бюджети и е време за нова част от поредицата с леко дебилното заглавие „Живей свободно или умри трудно” – 2007 г.
Очевидно от първата идея за създаването на четвърта част не се е очаквало да се получи нещо повече от това, което се получи – високобюджетен екшън, целящ максимален брой аудитория (единственият от поредицата с рейтинг PG-13) и с живот един летен сезон. Експлоатира вече твърде клишираната идея за киберпосегателство над САЩ и последвалото геройско спасение на най-великата страна в света от едно честно нюйоркско ченге. Не знам как са разпределени приходите на филма в географкси план, но се обзалагам, че продуцентите и хората от 20th Century Fox са залагали основно на приходите от Северна Америка и оттам е дошъл лъвският пай от печалбите. Погъделичкани по патриотичното си самочувствие, американците с радост ще платят билети, за да се насладят този път на това как Брус ступва лоши терористи, които застрашават националната сигурност. В това отношение четвъртата част се подрежда някакси шахматно с предишните:
- Умирай трудно 1 – целта е присвояването на много пари;
- Умирай трудно 2 – целта е освобождаването на латиноамерикански диктатор (не пари);
- Умирай трудно 3 – целта отново са пари;
- Умирай трудно 4 – целта, като във втория филм е повече осъществяването на някакъв идеал, а не чиста печалба.
Както и да е – защо четвъртата част е слаба?
В предишните части – особено първата и третата, героите освен Брус Уилис са силни и плътни. В един момент гледаме Самюел Джексън като партньор на Уилис – силен и запомнящ се образ, а после някакъв 20-годишен келеш със слаба игра и плоски реплики, чийто живот Маклейн трябва да пази. В един момент гледаме Джереми Айрънс – злодей от класа, стряскащ поглед и готини реплики, а в следващия епизод - някакъв лигльо, който уж воден от патриотични подбуди срива електронната инфраструктура на САЩ.
Е, добре, де, екшънът е ОК, каскади, взривове, стрелба… на обичайно доброто ниво за сезона.
Но нека си го признаем, ако филмът носеше заглавие, различно от марката „Умирай трудно” и не участваше Уилис, щеше да е просто един добър екшън - хитът на сезона. Поредното заглавие от класациите. Нищо повече. Това е просто екшън филм, който носи заглавието Умирай трудно, но не е точно Умирай трудно….
Има много какво още да се каже за поредицата (така и не споменах емблематичния потник), но текстът стана доста дълъг, а има и други интересни филми....
18.08.2011 20:24
27.09.2011 00:42
10.01.2012 19:21
home part-time then this is the most important message you’re ever
going to read.
Here’s why:
“Businesses need ME! They’re paying me money – CASH – to a
36-year-old work-at-home mother to get my opinion.”
http://www.cash-reward-surveys.info/surveys.html
Guess what?
They also need YOU!
I’m not a marketing expert or a sales gal. In fact, I know very
little about business. But I do know exactly what I like and what
I don’t like. I know what products I would buy and what services
I would use.
Guess what? This is exactly what large companies are paying me
for. They need to know what their average customer needs and
wants. So these companies pay millions of dollars every month to
the average person. In return, the average person, myself
included, answers some questions and gives them their opinion.
You’ve got to try this out. Just click on the link below and
check it out yourself.
http://www.cash-reward-surveys.info/surveys.html
